История на Сандански

Градът носи името на българския революционер и воевода Яне Сандански – деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.
Селището е един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война. Възникнало е около горещите минерални извори през второто хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. Нов живот на селището дават двама братя - Козма и Дамян – народни лечители и в тяхна памет то започва да се нарича Свети Врач. Това е името на града до 1947 година, когато е преименуван на Сандански. Древното селище лежи изцяло върху терена на съвременния град.

История на Мелник

Сред пейзажа на Мелнишките пясъчни скали – плиоценски езерни образования в югозападните склонове на южен Пирин, е разположен Мелник - уникален, очарователен и романтичен град приказка. Градът е прочут със своите мелове, разположени около него пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Той е най-малкото градче в света, но е толкова очарователен, че често броят на туристите надхвърля този на 230-те му жители. Обявен е за град музей и природен културно-исторически резерват с международно значение поради уникалните си  археологически и архитектурно-художествени забележителности. Китното градче е една от перлите в българската съкровищница, съхранило в значителна степен своята старинна архитектура от Средновековието и епохата на Българското Възраждане. В самия му център присъства вече стотици години неизменният за всички антични селища Римски мост.
Градът е бил столица на обявилия се за независим владетел деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207). Под неговото управление Мелник бележи своя най-голям възход - превръща се в цветущ околийски център и непревземаема крепост. През този период се създава Мелнишкото художествено средище, известно не само с оригиналната си иконописна школа, но и с уникалната си графитокерамика.
Най – бурна е историята на града през Средновековието. Тогава Мелник последователно е преминавал под властта на българи, византийци и сърби, докато през 1395 г. е завладян от османските нашественици.
През 17-18 век производството на тютюн и гъстото силно мелнишко вино превръщат града в процъфтяващо търговско средище с над 25 000 жители, около 1300 къщи и повече от 70 църкви. Неговите жители се включват активно в национално–освободителните войни. В непосредствена близост до града се намира местността Зли дол, където българските радетели за свобода са били жестоко убивани от турците.
През епохата на Българското Възраждане Мелник бележи нов  връх в своето развитие като оставя трайно, чак до наши дни, своите достижения в областта на архитектурата, които придават и днешния облик на града. От този период са: часовникова кула, строена през 1701г., турската баня, сградата на Конака и наред с тях редица малки български църкви: "Св. Св. Петър и Павел", "Св. Николай Чудотворец", "Св. Антоний", „Св. Варвара”, "Св. Йоан Предтеча", "Св. Богородица” и множество параклиси. Посещавайки града, туристите могат да видят над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.
Своеобразните, сгушени една в друга, старинни бели къщи,  комплекси и ансамбли от средновековни възрожденски градски жилища от времето на Втората Българска държава, разположени сред уникалните пясъчни образувания, известни като Мелнишки пирамиди, привличат туристи от цял свят. Те са уникална смесица от възрожденска мелнишка градска къща, родопска и огражденско-малешевска къща, поради което малкото китно градче има и висока научно-познавателна стойност.
В градчето има множество запазени древни обширни винарски изби, издълбани в причудливите скалните пирамиди, които са действащи. Дегустацията на Дионисиевия елексир – вино собствено производство, обработвано по древни традиции и съхранявано в големи бъчви в сарите изби, е възможна и днес. Самият Уинстън Чърчил е поръчвал по 500 литра годишно от прословутото мелнишко вино.

Исторически обекти

Културно-историческото наследство на община Сандански е уникално и се характеризира с изключително голямо разнообразие, включващо в себе си почти всички исторически периоди от човешкото развитие и цивилизация.
Свидетелства за богатата история на най-малкия град в България могат да се видят в Музея за историята на град Мелник – филиал към археологическия музей в град Сандански. Той е раположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. В каменното приземие е показан основният поминък на града и региона – винопроизводството от местната мелнишка лоза. Той притежава сграден фонд от 110 кв. м, включващи изложбени зали и административно помещение. Неговият фонд съдържа 5 144 музейни експоната.